отънил си

Речник на българския език

1. отънил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отънил си е производна форма на отъня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отънил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отънил си е производна форма на отъня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).