отънели

Речник на българския език

1. отънели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отънели е производна форма на отъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отънели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отънели е производна форма на отъня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. отънели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

отънели е производна форма на отънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. отънели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

отънели е производна форма на отънея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).