беше отънил

Речник на българския език

1. беше отънил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше отънил е производна форма на отъня (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше отънил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше отънил е производна форма на отъня (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).