отънел

Речник на българския език

1. отънел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънел е производна форма на отъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отънел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отънел е производна форма на отъня (мин. деят. несв. прич. м. р.).