отънела

Речник на българския език

1. отънела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отънела е производна форма на отъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отънела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отънела е производна форма на отъня (мин. деят. несв. прич. ж. р.).