отънело

Речник на българския език

1. отънело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отънело е производна форма на отъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отънело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отънело е производна форма на отъня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).