отънила

Речник на българския език

1. отънила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отънила е производна форма на отъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отънила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отънила е производна форма на отъня (мин. деят. св. прич. ж. р.).