отънил е

Речник на българския език

1. отънил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънил е е производна форма на отъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отънил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънил е е производна форма на отъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).