обикновѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
обикновѐна, обикновѐно, мн. обикновѐни, прил.
1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек.
2. Който е най-разпространен; неособен. Обикновен хляб. 3. Прост, лесен, елементарен. Най-обикновено устройство. 4. Банален, делничен. Обикновен случай. 5. Общоприет, обичаен. По обикновения начин.
1. Който с нищо не се отличава; обичаен. Най-обикновен човек.
2. Който е най-разпространен; неособен. Обикновен хляб. 3. Прост, лесен, елементарен. Най-обикновено устройство. 4. Банален, делничен. Обикновен случай. 5. Общоприет, обичаен. По обикновения начин.
Синоними
- обичаен, традиционен, редовен, постоянен, всекидневен, ежедневен, чест
- прост, лесен, нищожен, незначителен, неособен, елементарен, посредствен, дребен
- банален, тривиален, вулгарен, делничен
- простосмъртен, неизтъкнат
- безинтересен, изтъркан
- прозаичен
- досаден, шаблонен, рутинен
- известен, познат
- непринуден, неофициален, интимен, разговорен
- нормален, правилен, типичен
- приет, коректен
- общ
- общоприет, установен, стандартен, типов
- практичен
- неукрасен, семпъл, скромен
- разпространен, често срещан
- спокоен, мирен, тих, кротък, хрисим, дискретен, непретрупан
Грешни изписвания (7)
- обекновен
- обекнувен
- обикнувен
- убекновен
- убекнувен
- убикновен
- убикнувен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | обик-но-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обик-но-ве-ния | ||
| пълен член | обик-но-ве-ни-ят | ||
| ж. р. | обик-но-ве-на | ||
| членувано | обик-но-ве-на-та | ||
| ср. р. | обик-но-ве-но | ||
| членувано | обик-но-ве-но-то | ||
| мн. ч. | обик-но-ве-ни | ||
| членувано | обик-но-ве-ни-те | ||