просветля

Речник на българския език

1. просветля̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • просветлйа
  • просветлйъ
  • просвитлйа
  • просвитлйъ
  • прусветлйа
  • прусветлйъ
  • прусвитлйа
  • прусвитлйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице прос-вет-ля прос-вет-лим
2 лице прос-вет-лиш прос-вет-ли-те
3 лице прос-вет-ли прос-вет-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице прос-вет-лих прос-вет-лих-ме
2 лице прос-вет-ли прос-вет-лих-те
3 лице прос-вет-ли прос-вет-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице прос-вет-лях прос-вет-лях-ме
2 лице прос-вет-ле-ше прос-вет-лях-те
3 лице прос-вет-ле-ше прос-вет-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просветлил съм просветлила съм просветлило съм просветлили сме
2 лице просветлил си просветлила си просветлило си просветлили сте
3 лице просветлил е просветлила е просветлило е просветлили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях просветлил бях просветлила бях просветлило бяхме просветлили
2 лице беше просветлил беше просветлила беше просветлило бяхте просветлили
3 лице беше просветлил беше просветлила беше просветлило бяха просветлили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще просветля ще просветлим
2 лице ще просветлиш ще просветлите
3 лице ще просветли ще просветлят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм просветлил ще съм просветлила ще съм просветлило ще сме просветлили
2 лице ще си просветлил ще си просветлила ще си просветлило ще сте просветлили
3 лице ще е просветлил ще е просветлила ще е просветлило ще са просветлили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да просветля щяхме да просветлим
2 лице щеше да просветлиш щяхте да просветлите
3 лице щеше да просветли щяха да просветлят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм просветлил щях да съм просветлила щях да съм просветлило щяхме да сме просветлили
2 лице щеше да си просветлил щеше да си просветлила щеше да си просветлило щяхте да сте просветлили
3 лице щеше да е просветлил щеше да е просветлила щеше да е просветлило щяха да са просветлили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просветлял съм просветляла съм просветляло съм просветлели сме
2 лице просветлял си просветляла си просветляло си просветлели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просветлил съм просветлила съм просветлило съм просветлили сме
2 лице просветлил си просветлила си просветлило си просветлили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм просветлил била съм просветлила било съм просветлило били сме просветлили
2 лице бил си просветлил била си просветлила било си просветлило били сте просветлили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да просветля щяла съм да просветля щяло съм да просветля щели сме да просветлим
2 лице щял си да просветлиш щяла си да просветлиш щяло си да просветлиш щели сте да просветлите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм просветлил щяла съм да съм просветлила щяло съм да съм просветлило щели сме да сме просветлили
2 лице щял си да си просветлил щяла си да си просветлила щяло си да си просветлило щели сте да сте просветлили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих просветлил бих просветлила бих просветлило бихме просветлили
2 лице би просветлил би просветлила би просветлило бихте просветлили
3 лице би просветлил би просветлила би просветлило биха просветлили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прос-вет-ли прос-вет-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род прос-вет-лен
непълен член прос-вет-ле-ния
пълен член прос-вет-ле-ни-ят
женски род прос-вет-ле-на
членувано прос-вет-ле-на-та
среден род прос-вет-ле-но
членувано прос-вет-ле-но-то
множествено число прос-вет-ле-ни
членувано прос-вет-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прос-вет-лил
непълен член прос-вет-ли-лия
пълен член прос-вет-ли-ли-ят
женски род прос-вет-ли-ла
членувано прос-вет-ли-ла-та
среден род прос-вет-ли-ло
членувано прос-вет-ли-ло-то
множествено число прос-вет-ли-ли
членувано прос-вет-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род прос-вет-лял
женски род прос-вет-ля-ла
среден род прос-вет-ля-ло
множествено число прос-вет-ле-ли

2. просветля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просветля е производна форма на просветлея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. просветля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просветля е производна форма на просветлея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).