просветляла

Речник на българския език

1. просветляла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

просветляла е производна форма на просветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. просветляла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

просветляла е производна форма на просветля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. просветляла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

просветляла е производна форма на просветлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. просветляла — мин. деят. св. прич. ж. р.

просветляла е производна форма на просветлея (мин. деят. св. прич. ж. р.).