просветлил е

Речник на българския език

1. просветлил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлил е е производна форма на просветля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветлил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлил е е производна форма на просветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).