просветлеше

Речник на българския език

1. просветлеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

просветлеше е производна форма на просветля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. просветлеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

просветлеше е производна форма на просветля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).