просветли

Речник на българския език

1. просветли — сег. вр., 3 л., ед. ч.

просветли е производна форма на просветля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. просветли — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просветли е производна форма на просветля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. просветли — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просветли е производна форма на просветля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. просветли — повелително наклонение, ед. ч.

просветли е производна форма на просветля (повелително наклонение, ед. ч.).