просветлял

Речник на българския език

1. просветлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлял е производна форма на просветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

просветлял е производна форма на просветля (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. просветлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлял е производна форма на просветлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. просветлял — мин. деят. св. прич. м. р.

просветлял е производна форма на просветлея (мин. деят. св. прич. м. р.).