просветлял е

Речник на българския език

1. просветлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлял е е производна форма на просветля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. просветлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлял е е производна форма на просветлея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. просветлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

просветлял е е производна форма на просветлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).