просветлило

Речник на българския език

1. просветлило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

просветлило е производна форма на просветля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. просветлило — мин. деят. св. прич. ср. р.

просветлило е производна форма на просветля (мин. деят. св. прич. ср. р.).