прозвънтя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	проз-вън-тя	проз-вън-тим
2 лице	проз-вън-тиш	проз-вън-ти-те
3 лице	проз-вън-ти	проз-вън-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	проз-вън-тях	проз-вън-тях-ме
2 лице	проз-вън-тя	проз-вън-тях-те
3 лице	проз-вън-тя	проз-вън-тя-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	проз-вън-тях	проз-вън-тях-ме
2 лице	проз-вън-те-ше	проз-вън-тях-те
3 лице	проз-вън-те-ше	проз-вън-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прозвънтял съм	прозвънтяла съм	прозвънтяло съм	прозвънтели сме
2 лице	прозвънтял си	прозвънтяла си	прозвънтяло си	прозвънтели сте
3 лице	прозвънтял е	прозвънтяла е	прозвънтяло е	прозвънтели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях прозвънтял	бях прозвънтяла	бях прозвънтяло	бяхме прозвънтели
2 лице	беше прозвънтял	беше прозвънтяла	беше прозвънтяло	бяхте прозвънтели
3 лице	беше прозвънтял	беше прозвънтяла	беше прозвънтяло	бяха прозвънтели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще прозвънтя	ще прозвънтим
2 лице	ще прозвънтиш	ще прозвънтите
3 лице	ще прозвънти	ще прозвънтят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм прозвънтял	ще съм прозвънтяла	ще съм прозвънтяло	ще сме прозвънтели
2 лице	ще си прозвънтял	ще си прозвънтяла	ще си прозвънтяло	ще сте прозвънтели
3 лице	ще е прозвънтял	ще е прозвънтяла	ще е прозвънтяло	ще са прозвънтели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да прозвънтя	щяхме да прозвънтим
2 лице	щеше да прозвънтиш	щяхте да прозвънтите
3 лице	щеше да прозвънти	щяха да прозвънтят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм прозвънтял	щях да съм прозвънтяла	щях да съм прозвънтяло	щяхме да сме прозвънтели
2 лице	щеше да си прозвънтял	щеше да си прозвънтяла	щеше да си прозвънтяло	щяхте да сте прозвънтели
3 лице	щеше да е прозвънтял	щеше да е прозвънтяла	щеше да е прозвънтяло	щяха да са прозвънтели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прозвънтял съм	прозвънтяла съм	прозвънтяло съм	прозвънтели сме
2 лице	прозвънтял си	прозвънтяла си	прозвънтяло си	прозвънтели сте
3 лице	проз-вън-тял прозвънтял е	проз-вън-тя-ла прозвънтяла е	проз-вън-тя-ло прозвънтяло е	проз-вън-те-ли прозвънтели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прозвънтял съм	прозвънтяла съм	прозвънтяло съм	прозвънтели сме
2 лице	прозвънтял си	прозвънтяла си	прозвънтяло си	прозвънтели сте
3 лице	проз-вън-тял прозвънтял е	проз-вън-тя-ла прозвънтяла е	проз-вън-тя-ло прозвънтяло е	проз-вън-те-ли прозвънтели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм прозвънтял	била съм прозвънтяла	било съм прозвънтяло	били сме прозвънтели
2 лице	бил си прозвънтял	била си прозвънтяла	било си прозвънтяло	били сте прозвънтели
3 лице	бил прозвънтял бил е прозвънтял	била прозвънтяла била е прозвънтяла	било прозвънтяло било е прозвънтяло	били прозвънтели били са прозвънтели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да прозвънтя	щяла съм да прозвънтя	щяло съм да прозвънтя	щели сме да прозвънтим
2 лице	щял си да прозвънтиш	щяла си да прозвънтиш	щяло си да прозвънтиш	щели сте да прозвънтите
3 лице	щял да прозвънти щял е да прозвънти	щяла да прозвънти щяла е да прозвънти	щяло да прозвънти щяло е да прозвънти	щели да прозвънтят щели са да прозвънтят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм прозвънтял	щяла съм да съм прозвънтяла	щяло съм да съм прозвънтяло	щели сме да сме прозвънтели
2 лице	щял си да си прозвънтял	щяла си да си прозвънтяла	щяло си да си прозвънтяло	щели сте да сте прозвънтели
3 лице	щял да е прозвънтял щял е да е прозвънтял	щяла да е прозвънтяла щяла е да е прозвънтяла	щяло да е прозвънтяло щяло е да е прозвънтяло	щели да са прозвънтели щели са да са прозвънтели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих прозвънтял	бих прозвънтяла	бих прозвънтяло	бихме прозвънтели
2 лице	би прозвънтял	би прозвънтяла	би прозвънтяло	бихте прозвънтели
3 лице	би прозвънтял	би прозвънтяла	би прозвънтяло	биха прозвънтели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
проз-вън-ти	проз-вън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		проз-вън-тял
		непълен член	проз-вън-те-лия
		пълен член	проз-вън-те-ли-ят
	женски род		проз-вън-тя-ла
		членувано	проз-вън-тя-ла-та
	среден род		проз-вън-тя-ло
		членувано	проз-вън-тя-ло-то
множествено число			проз-вън-те-ли
		членувано	проз-вън-те-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	проз-вън-тял
	женски род	проз-вън-тя-ла
	среден род	проз-вън-тя-ло
множествено число		проз-вън-те-ли