прозвънтеше

Речник на българския език

1. прозвънтеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

прозвънтеше е производна форма на прозвънтя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. прозвънтеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

прозвънтеше е производна форма на прозвънтя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).