прозвънтял е

Речник на българския език

1. прозвънтял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял е е производна форма на прозвънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял е е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял е е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).