прозвънтели

Речник на българския език

1. прозвънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прозвънтели е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прозвънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прозвънтели е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прозвънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прозвънтели е производна форма на прозвънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прозвънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прозвънтели е производна форма на прозвънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).