прозвънтяло си

Речник на българския език

1. прозвънтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтяло си е производна форма на прозвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвънтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтяло си е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвънтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтяло си е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).