прозвънтял

Речник на българския език

1. прозвънтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтял — мин. деят. св. прич. м. р.

прозвънтял е производна форма на прозвънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прозвънтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прозвънтял е производна форма на прозвънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).