прозвънтял си

Речник на българския език

1. прозвънтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял си е производна форма на прозвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял си е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял си е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).