прозвънтяло

Речник на българския език

1. прозвънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтяло е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прозвънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прозвънтяло е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прозвънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прозвънтяло е производна форма на прозвънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прозвънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прозвънтяло е производна форма на прозвънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).