бил е прозвънтял

Речник на българския език

1. бил е прозвънтял — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е прозвънтял е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).