прозвънтяла

Речник на българския език

1. прозвънтяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прозвънтяла е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прозвънтяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прозвънтяла е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прозвънтяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

прозвънтяла е производна форма на прозвънтя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прозвънтяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прозвънтяла е производна форма на прозвънтя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).