прозвънтял съм

Речник на българския език

1. прозвънтял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял съм е производна форма на прозвънтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. прозвънтял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял съм е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. прозвънтял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

прозвънтял съм е производна форма на прозвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).