похабя

Речник на българския език

похабя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

похабѝш, мин. св. похабѝх, мин. прич. похабѝл, св.вж. похабявам.

Грешни изписвания (8)

  • похабйа
  • похабйъ
  • похъбйа
  • похъбйъ
  • пухабйа
  • пухабйъ
  • пухъбйа
  • пухъбйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ха-бя по-ха-бим
2 лице по-ха-биш по-ха-би-те
3 лице по-ха-би по-ха-бят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ха-бих по-ха-бих-ме
2 лице по-ха-би по-ха-бих-те
3 лице по-ха-би по-ха-би-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ха-бях по-ха-бях-ме
2 лице по-ха-бе-ше по-ха-бях-те
3 лице по-ха-бе-ше по-ха-бя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похабил съм похабила съм похабило съм похабили сме
2 лице похабил си похабила си похабило си похабили сте
3 лице похабил е похабила е похабило е похабили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях похабил бях похабила бях похабило бяхме похабили
2 лице беше похабил беше похабила беше похабило бяхте похабили
3 лице беше похабил беше похабила беше похабило бяха похабили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще похабя ще похабим
2 лице ще похабиш ще похабите
3 лице ще похаби ще похабят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм похабил ще съм похабила ще съм похабило ще сме похабили
2 лице ще си похабил ще си похабила ще си похабило ще сте похабили
3 лице ще е похабил ще е похабила ще е похабило ще са похабили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да похабя щяхме да похабим
2 лице щеше да похабиш щяхте да похабите
3 лице щеше да похаби щяха да похабят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм похабил щях да съм похабила щях да съм похабило щяхме да сме похабили
2 лице щеше да си похабил щеше да си похабила щеше да си похабило щяхте да сте похабили
3 лице щеше да е похабил щеше да е похабила щеше да е похабило щяха да са похабили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похабял съм похабяла съм похабяло съм похабели сме
2 лице похабял си похабяла си похабяло си похабели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице похабил съм похабила съм похабило съм похабили сме
2 лице похабил си похабила си похабило си похабили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм похабил била съм похабила било съм похабило били сме похабили
2 лице бил си похабил била си похабила било си похабило били сте похабили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да похабя щяла съм да похабя щяло съм да похабя щели сме да похабим
2 лице щял си да похабиш щяла си да похабиш щяло си да похабиш щели сте да похабите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм похабил щяла съм да съм похабила щяло съм да съм похабило щели сме да сме похабили
2 лице щял си да си похабил щяла си да си похабила щяло си да си похабило щели сте да сте похабили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих похабил бих похабила бих похабило бихме похабили
2 лице би похабил би похабила би похабило бихте похабили
3 лице би похабил би похабила би похабило биха похабили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ха-би по-ха-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ха-бен
непълен член по-ха-бе-ния
пълен член по-ха-бе-ни-ят
женски род по-ха-бе-на
членувано по-ха-бе-на-та
среден род по-ха-бе-но
членувано по-ха-бе-но-то
множествено число по-ха-бе-ни
членувано по-ха-бе-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ха-бил
непълен член по-ха-би-лия
пълен член по-ха-би-ли-ят
женски род по-ха-би-ла
членувано по-ха-би-ла-та
среден род по-ха-би-ло
членувано по-ха-би-ло-то
множествено число по-ха-би-ли
членувано по-ха-би-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ха-бял
женски род по-ха-бя-ла
среден род по-ха-бя-ло
множествено число по-ха-бе-ли