похабил си

Речник на българския език

1. похабил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похабил си е производна форма на похабя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. похабил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

похабил си е производна форма на похабя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).