похабила е

Речник на българския език

1. похабила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похабила е е производна форма на похабя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похабила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похабила е е производна форма на похабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).