щял съм да съм похабил

Речник на българския език

1. щял съм да съм похабил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм похабил е производна форма на похабя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).