похабяло

Речник на българския език

1. похабяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

похабяло е производна форма на похабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. похабяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

похабяло е производна форма на похабя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).