беше похабил

Речник на българския език

1. беше похабил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше похабил е производна форма на похабя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше похабил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше похабил е производна форма на похабя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).