похабила

Речник на българския език

1. похабила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

похабила е производна форма на похабя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. похабила — мин. деят. св. прич. ж. р.

похабила е производна форма на похабя (мин. деят. св. прич. ж. р.).