похабял

Речник на българския език

1. похабял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

похабял е производна форма на похабя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. похабял — мин. деят. несв. прич. м. р.

похабял е производна форма на похабя (мин. деят. несв. прич. м. р.).