повея

Речник на българския език

1. повѐя преходен глагол от свършен вид (тип 160tt) редактиране

Значение

повѐеш, мин. св. повя̀х, мин. прич. повя̀л, св.вж. повявам.

Грешни изписвания (3)

  • повеъ
  • пувеъ
  • пувея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-вея по-ве-ем
2 лице по-ве-еш по-ве-е-те
3 лице по-вее по-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-вях по-вях-ме
2 лице по-вя по-вях-те
3 лице по-вя по-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ех по-ве-ех-ме
2 лице по-ве-е-ше по-ве-ех-те
3 лице по-ве-е-ше по-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повял съм повяла съм повяло съм повели сме
2 лице повял си повяла си повяло си повели сте
3 лице повял е повяла е повяло е повели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повял бях повяла бях повяло бяхме повели
2 лице беше повял беше повяла беше повяло бяхте повели
3 лице беше повял беше повяла беше повяло бяха повели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повея ще повеем
2 лице ще повееш ще повеете
3 лице ще повее ще повеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повял ще съм повяла ще съм повяло ще сме повели
2 лице ще си повял ще си повяла ще си повяло ще сте повели
3 лице ще е повял ще е повяла ще е повяло ще са повели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повея щяхме да повеем
2 лице щеше да повееш щяхте да повеете
3 лице щеше да повее щяха да повеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повял щях да съм повяла щях да съм повяло щяхме да сме повели
2 лице щеше да си повял щеше да си повяла щеше да си повяло щяхте да сте повели
3 лице щеше да е повял щеше да е повяла щеше да е повяло щяха да са повели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повеел съм повеела съм повеело съм повеели сме
2 лице повеел си повеела си повеело си повеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повял съм повяла съм повяло съм повели сме
2 лице повял си повяла си повяло си повели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повял била съм повяла било съм повяло били сме повели
2 лице бил си повял била си повяла било си повяло били сте повели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повея щяла съм да повея щяло съм да повея щели сме да повеем
2 лице щял си да повееш щяла си да повееш щяло си да повееш щели сте да повеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повял щяла съм да съм повяла щяло съм да съм повяло щели сме да сме повели
2 лице щял си да си повял щяла си да си повяла щяло си да си повяло щели сте да сте повели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повял бих повяла бих повяло бихме повели
2 лице би повял би повяла би повяло бихте повели
3 лице би повял би повяла би повяло биха повели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-вей по-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-вян
непълен член по-вя-ния
пълен член по-вя-ни-ят
женски род по-вя-на
членувано по-вя-на-та
среден род по-вя-но
членувано по-вя-но-то
множествено число по-ве-ни
членувано по-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-вял
непълен член по-ве-лия
пълен член по-ве-ли-ят
женски род по-вя-ла
членувано по-вя-ла-та
среден род по-вя-ло
членувано по-вя-ло-то
множествено число по-ве-ли
членувано по-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ел
женски род по-ве-е-ла
среден род по-ве-е-ло
множествено число по-ве-е-ли

2. повѐя преходен глагол от свършен вид (тип 164tt) редактиране

Значение

повѐеш, мин. св. повя̀х, мин. прич. повя̀л, св.вж. повявам.

Грешни изписвания (3)

  • повеъ
  • пувеъ
  • пувея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-вея по-ве-ем
2 лице по-ве-еш по-ве-е-те
3 лице по-вее по-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-вях по-вях-ме
2 лице по-вя по-вях-те
3 лице по-вя по-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ех по-ве-ех-ме
2 лице по-ве-е-ше по-ве-ех-те
3 лице по-ве-е-ше по-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повял съм повяла съм повяло съм повели сме
2 лице повял си повяла си повяло си повели сте
3 лице повял е повяла е повяло е повели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повял бях повяла бях повяло бяхме повели
2 лице беше повял беше повяла беше повяло бяхте повели
3 лице беше повял беше повяла беше повяло бяха повели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повея ще повеем
2 лице ще повееш ще повеете
3 лице ще повее ще повеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повял ще съм повяла ще съм повяло ще сме повели
2 лице ще си повял ще си повяла ще си повяло ще сте повели
3 лице ще е повял ще е повяла ще е повяло ще са повели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повея щяхме да повеем
2 лице щеше да повееш щяхте да повеете
3 лице щеше да повее щяха да повеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повял щях да съм повяла щях да съм повяло щяхме да сме повели
2 лице щеше да си повял щеше да си повяла щеше да си повяло щяхте да сте повели
3 лице щеше да е повял щеше да е повяла щеше да е повяло щяха да са повели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повеел съм повеела съм повеело съм повеели сме
2 лице повеел си повеела си повеело си повеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повял съм повяла съм повяло съм повели сме
2 лице повял си повяла си повяло си повели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повял била съм повяла било съм повяло били сме повели
2 лице бил си повял била си повяла било си повяло били сте повели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повея щяла съм да повея щяло съм да повея щели сме да повеем
2 лице щял си да повееш щяла си да повееш щяло си да повееш щели сте да повеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повял щяла съм да съм повяла щяло съм да съм повяло щели сме да сме повели
2 лице щял си да си повял щяла си да си повяла щяло си да си повяло щели сте да сте повели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повял бих повяла бих повяло бихме повели
2 лице би повял би повяла би повяло бихте повели
3 лице би повял би повяла би повяло биха повели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-вей по-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-вят
непълен член по-вя-тия
пълен член по-вя-ти-ят
женски род по-вя-та
членувано по-вя-та-та
среден род по-вя-то
членувано по-вя-то-то
множествено число по-ве-ти
членувано по-ве-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-вял
непълен член по-ве-лия
пълен член по-ве-ли-ят
женски род по-вя-ла
членувано по-вя-ла-та
среден род по-вя-ло
членувано по-вя-ло-то
множествено число по-ве-ли
членувано по-ве-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ел
женски род по-ве-е-ла
среден род по-ве-е-ло
множествено число по-ве-е-ли

3. повѐя преходен глагол от свършен вид (тип 162tt) редактиране

Значение

повѐеш, мин. св. повя̀х, мин. прич. повя̀л, св.вж. повявам.

Грешни изписвания (3)

  • повеъ
  • пувеъ
  • пувея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-вея по-ве-ем
2 лице по-ве-еш по-ве-е-те
3 лице по-вее по-ве-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ях по-ве-ях-ме
2 лице по-вея по-ве-ях-те
3 лице по-вея по-ве-я-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ех по-ве-ех-ме
2 лице по-ве-е-ше по-ве-ех-те
3 лице по-ве-е-ше по-ве-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повеял съм повеяла съм повеяло съм повеяли сме
2 лице повеял си повеяла си повеяло си повеяли сте
3 лице повеял е повеяла е повеяло е повеяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повеял бях повеяла бях повеяло бяхме повеяли
2 лице беше повеял беше повеяла беше повеяло бяхте повеяли
3 лице беше повеял беше повеяла беше повеяло бяха повеяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повея ще повеем
2 лице ще повееш ще повеете
3 лице ще повее ще повеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повеял ще съм повеяла ще съм повеяло ще сме повеяли
2 лице ще си повеял ще си повеяла ще си повеяло ще сте повеяли
3 лице ще е повеял ще е повеяла ще е повеяло ще са повеяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повея щяхме да повеем
2 лице щеше да повееш щяхте да повеете
3 лице щеше да повее щяха да повеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повеял щях да съм повеяла щях да съм повеяло щяхме да сме повеяли
2 лице щеше да си повеял щеше да си повеяла щеше да си повеяло щяхте да сте повеяли
3 лице щеше да е повеял щеше да е повеяла щеше да е повеяло щяха да са повеяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повеел съм повеела съм повеело съм повеели сме
2 лице повеел си повеела си повеело си повеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повеял съм повеяла съм повеяло съм повеяли сме
2 лице повеял си повеяла си повеяло си повеяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повеял била съм повеяла било съм повеяло били сме повеяли
2 лице бил си повеял била си повеяла било си повеяло били сте повеяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повея щяла съм да повея щяло съм да повея щели сме да повеем
2 лице щял си да повееш щяла си да повееш щяло си да повееш щели сте да повеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повеял щяла съм да съм повеяла щяло съм да съм повеяло щели сме да сме повеяли
2 лице щял си да си повеял щяла си да си повеяла щяло си да си повеяло щели сте да сте повеяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повеял бих повеяла бих повеяло бихме повеяли
2 лице би повеял би повеяла би повеяло бихте повеяли
3 лице би повеял би повеяла би повеяло биха повеяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-вей по-вей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ян
непълен член по-ве-я-ния
пълен член по-ве-я-ни-ят
женски род по-ве-я-на
членувано по-ве-я-на-та
среден род по-ве-я-но
членувано по-ве-я-но-то
множествено число по-ве-я-ни
членувано по-ве-я-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ял
непълен член по-ве-я-лия
пълен член по-ве-я-ли-ят
женски род по-ве-я-ла
членувано по-ве-я-ла-та
среден род по-ве-я-ло
членувано по-ве-я-ло-то
множествено число по-ве-я-ли
членувано по-ве-я-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-ел
женски род по-ве-е-ла
среден род по-ве-е-ло
множествено число по-ве-е-ли

4. повея — ед. ч. непълен член

повея е производна форма на повей (ед. ч. непълен член).

5. повея — бройна форма

повея е производна форма на повей (бройна форма).