щяла съм да повея

Речник на българския език

1. щяла съм да повея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да повея е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. щяла съм да повея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да повея е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. щяла съм да повея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да повея е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).