повявам

Речник на българския език

повя̀вам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

повя̀ваш, несв. и повѐя, св.
1. За вятър — духам леко или от време на време. Повява вятър.
2. Започвам да вея.
3. С какво. Раздвижвам въздуха с помощта на нещо. Повей ми с ръка да се съвзема.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • повявъм
  • пувявам
  • пувявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-вя-вам по-вя-ва-ме
2 лице по-вя-ваш по-вя-ва-те
3 лице по-вя-ва по-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-вя-вах по-вя-вах-ме
2 лице по-вя-ва по-вя-вах-те
3 лице по-вя-ва по-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-вя-вах по-вя-вах-ме
2 лице по-вя-ва-ше по-вя-вах-те
3 лице по-вя-ва-ше по-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повявал съм повявала съм повявало съм повявали сме
2 лице повявал си повявала си повявало си повявали сте
3 лице повявал е повявала е повявало е повявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях повявал бях повявала бях повявало бяхме повявали
2 лице беше повявал беше повявала беше повявало бяхте повявали
3 лице беше повявал беше повявала беше повявало бяха повявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще повявам ще повяваме
2 лице ще повяваш ще повявате
3 лице ще повява ще повяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм повявал ще съм повявала ще съм повявало ще сме повявали
2 лице ще си повявал ще си повявала ще си повявало ще сте повявали
3 лице ще е повявал ще е повявала ще е повявало ще са повявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да повявам щяхме да повяваме
2 лице щеше да повяваш щяхте да повявате
3 лице щеше да повява щяха да повяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм повявал щях да съм повявала щях да съм повявало щяхме да сме повявали
2 лице щеше да си повявал щеше да си повявала щеше да си повявало щяхте да сте повявали
3 лице щеше да е повявал щеше да е повявала щеше да е повявало щяха да са повявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повявал съм повявала съм повявало съм повявали сме
2 лице повявал си повявала си повявало си повявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице повявал съм повявала съм повявало съм повявали сме
2 лице повявал си повявала си повявало си повявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм повявал била съм повявала било съм повявало били сме повявали
2 лице бил си повявал била си повявала било си повявало били сте повявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да повявам щяла съм да повявам щяло съм да повявам щели сме да повяваме
2 лице щял си да повяваш щяла си да повяваш щяло си да повяваш щели сте да повявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм повявал щяла съм да съм повявала щяло съм да съм повявало щели сме да сме повявали
2 лице щял си да си повявал щяла си да си повявала щяло си да си повявало щели сте да сте повявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих повявал бих повявала бих повявало бихме повявали
2 лице би повявал би повявала би повявало бихте повявали
3 лице би повявал би повявала би повявало биха повявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-вя-вай по-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-вя-ван
непълен член по-вя-ва-ния
пълен член по-вя-ва-ни-ят
женски род по-вя-ва-на
членувано по-вя-ва-на-та
среден род по-вя-ва-но
членувано по-вя-ва-но-то
множествено число по-вя-ва-ни
членувано по-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-вя-вал
непълен член по-вя-ва-лия
пълен член по-вя-ва-ли-ят
женски род по-вя-ва-ла
членувано по-вя-ва-ла-та
среден род по-вя-ва-ло
членувано по-вя-ва-ло-то
множествено число по-вя-ва-ли
членувано по-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-вя-вал
женски род по-вя-ва-ла
среден род по-вя-ва-ло
множествено число по-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-вя-ващ
непълен член по-вя-ва-щия
пълен член по-вя-ва-щи-ят
женски род по-вя-ва-ща
членувано по-вя-ва-ща-та
среден род по-вя-ва-що
членувано по-вя-ва-що-то
множествено число по-вя-ва-щи
членувано по-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-вя-вай-ки

Връзки