повявал

Речник на българския език

1. повявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повявал е производна форма на повявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. повявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

повявал е производна форма на повявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. повявал — мин. деят. св. прич. м. р.

повявал е производна форма на повявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. повявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

повявал е производна форма на повявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).