повеела

Речник на българския език

1. повеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повеела е производна форма на повея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

повеела е производна форма на повея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

3. повеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повеела е производна форма на повея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. повеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

повеела е производна форма на повея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. повеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повеела е производна форма на повея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. повеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

повеела е производна форма на повея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).