повелите

Речник на българския език

1. повелите — мн. ч. членувано

повелите е производна форма на повеля (мн. ч. членувано).

2. повелите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

повелите е производна форма на повеля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

3. повелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

повелите е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

4. повелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

повелите е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

5. повелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

повелите е производна форма на поведа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).