щял си да повееш

Речник на българския език

1. щял си да повееш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да повееш е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. щял си да повееш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да повееш е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. щял си да повееш — преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

щял си да повееш е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).