повяла

Речник на българския език

1. повяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повяла е производна форма на повея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. повяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

повяла е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. ж. р.).

3. повяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

повяла е производна форма на повея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. повяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

повяла е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. ж. р.).