повелия

Речник на българския език

1. повелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

повелия е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. повелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

повелия е производна форма на повея (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

3. повелия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

повелия е производна форма на поведа (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).