повееха

Речник на българския език

1. повееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

повееха е производна форма на повея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. повееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

повееха е производна форма на повея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. повееха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

повееха е производна форма на повея (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).