щяло съм да повея

Речник на българския език

1. щяло съм да повея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да повея е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. щяло съм да повея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да повея е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. щяло съм да повея — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да повея е производна форма на повея (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).