ощавя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	оща-вя	оща-вим
2 лице	оща-виш	оща-ви-те
3 лице	оща-ви	оща-вят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	оща-вих	оща-вих-ме
2 лице	оща-ви	оща-вих-те
3 лице	оща-ви	оща-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	оща-вех	оща-вех-ме
2 лице	оща-ве-ше	оща-вех-те
3 лице	оща-ве-ше	оща-ве-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ощавил съм	ощавила съм	ощавило съм	ощавили сме
2 лице	ощавил си	ощавила си	ощавило си	ощавили сте
3 лице	ощавил е	ощавила е	ощавило е	ощавили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях ощавил	бях ощавила	бях ощавило	бяхме ощавили
2 лице	беше ощавил	беше ощавила	беше ощавило	бяхте ощавили
3 лице	беше ощавил	беше ощавила	беше ощавило	бяха ощавили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще ощавя	ще ощавим
2 лице	ще ощавиш	ще ощавите
3 лице	ще ощави	ще ощавят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм ощавил	ще съм ощавила	ще съм ощавило	ще сме ощавили
2 лице	ще си ощавил	ще си ощавила	ще си ощавило	ще сте ощавили
3 лице	ще е ощавил	ще е ощавила	ще е ощавило	ще са ощавили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да ощавя	щяхме да ощавим
2 лице	щеше да ощавиш	щяхте да ощавите
3 лице	щеше да ощави	щяха да ощавят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм ощавил	щях да съм ощавила	щях да съм ощавило	щяхме да сме ощавили
2 лице	щеше да си ощавил	щеше да си ощавила	щеше да си ощавило	щяхте да сте ощавили
3 лице	щеше да е ощавил	щеше да е ощавила	щеше да е ощавило	щяха да са ощавили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ощавел съм	ощавела съм	ощавело съм	ощавели сме
2 лице	ощавел си	ощавела си	ощавело си	ощавели сте
3 лице	оща-вел ощавел е	оща-ве-ла ощавела е	оща-ве-ло ощавело е	оща-ве-ли ощавели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ощавил съм	ощавила съм	ощавило съм	ощавили сме
2 лице	ощавил си	ощавила си	ощавило си	ощавили сте
3 лице	оща-вил ощавил е	оща-ви-ла ощавила е	оща-ви-ло ощавило е	оща-ви-ли ощавили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм ощавил	била съм ощавила	било съм ощавило	били сме ощавили
2 лице	бил си ощавил	била си ощавила	било си ощавило	били сте ощавили
3 лице	бил ощавил бил е ощавил	била ощавила била е ощавила	било ощавило било е ощавило	били ощавили били са ощавили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да ощавя	щяла съм да ощавя	щяло съм да ощавя	щели сме да ощавим
2 лице	щял си да ощавиш	щяла си да ощавиш	щяло си да ощавиш	щели сте да ощавите
3 лице	щял да ощави щял е да ощави	щяла да ощави щяла е да ощави	щяло да ощави щяло е да ощави	щели да ощавят щели са да ощавят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм ощавил	щяла съм да съм ощавила	щяло съм да съм ощавило	щели сме да сме ощавили
2 лице	щял си да си ощавил	щяла си да си ощавила	щяло си да си ощавило	щели сте да сте ощавили
3 лице	щял да е ощавил щял е да е ощавил	щяла да е ощавила щяла е да е ощавила	щяло да е ощавило щяло е да е ощавило	щели да са ощавили щели са да са ощавили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих ощавил	бих ощавила	бих ощавило	бихме ощавили
2 лице	би ощавил	би ощавила	би ощавило	бихте ощавили
3 лице	би ощавил	би ощавила	би ощавило	биха ощавили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
оща-ви	оща-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		оща-вен
		непълен член	оща-ве-ния
		пълен член	оща-ве-ни-ят
	женски род		оща-ве-на
		членувано	оща-ве-на-та
	среден род		оща-ве-но
		членувано	оща-ве-но-то
множествено число			оща-ве-ни
		членувано	оща-ве-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		оща-вил
		непълен член	оща-ви-лия
		пълен член	оща-ви-ли-ят
	женски род		оща-ви-ла
		членувано	оща-ви-ла-та
	среден род		оща-ви-ло
		членувано	оща-ви-ло-то
множествено число			оща-ви-ли
		членувано	оща-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	оща-вел
	женски род	оща-ве-ла
	среден род	оща-ве-ло
множествено число		оща-ве-ли