ощавило

Речник на българския език

1. ощавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощавило е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ощавило е производна форма на ощавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).