ощавил съм

Речник на българския език

1. ощавил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощавил съм е производна форма на ощавя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ощавил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощавил съм е производна форма на ощавя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).